Да погребеш делфинче

Днес е. На плажа Корал. Поглеждам по плажа и виждам - малко момиченце носи на ръце мъртво бебе делфинче, показва го на родителите си… сякаш с надеждата, че то спи и някак си ще се събуди в следващия момент…

Отново ужасът от миналото лято се повтаря с пълна сила. Тогава от туристи се превърнахме в гробари на делфинчета, след това на полицаи, ветеринари, биолози, инженери, следователи, на една цяла държава заместихме институциите, за да установим причината и извършителя на това престъпление срещу нашите събратя делфините. Огласихме публично резултатите и какво? Абсолютно нищо. Никой не си мръдна и малкото пръстче…  И докога ще е така???

Сега всичко започна да се повтаря по абсолютно същия начин. Никой не е взел превантивни мерки това да не се случва повече. Никой не знае как да действа при такива ситуации. Никой вероятно и не го интересува. Все пак умират бебета делфинчета – не човешките деца? Държавните институции отново не са готови, отново не са направили нищо – за цяла една година. Медиите? Те искат само кръв и зрелища – тогава идват на рояци като лешояди на мърша. Новините им – само убийства и престъпления – няма нито една добра новина. Няма никакво желание за истински репортажи с цел превенция. По-добре е да има само кръв и умрели. Тогава ще има НОВИНА… и те ще имат „работа“. Атентатите и убийствата са най-любимите им теми. Или „всички гледни точки“ където събират няколко идиота с цел да се сбият пред камерите…

Пак извадих черните чували от колата. Отидох, обясних на хората на плажа малко за делфините. Изследвах тялото на делфинчето – следата от рибарската мрежа ясно си личеше по кожата на бебето-делфинче на няколко седмици.

Беше умряло едва преди 20-30 часа – което ясно означаваше, че този път рибарите бяха пуснали мрежите си в границите на България и вероятно в териториалните ни води. Вече можем съвсем точно даже да посочим мястото където това се е случило, след като цяла година моделирахме умрели трупчета на делфинчета как се носят в морето в следствие морските течения и други фактори…

Дойде и Мария – заедно с нея имаме разрешително от МОСВ за действия при такива ситуации – (станахме и институция), в помощ на парализираните държавни такива. Взехме всички необходими данни. Причината за смъртта беше повече от очевидна. Удушаване в следствие оплитане в рибарска мрежа. Погледнахме се. Дечицата стояха до нас и гледаха делфинчето. Не разбираха какво е смърт със сигурност, не разбираха какво е и човешка жестокост, алчност и всичко друго уникално отвратително и чисто човешко…

Разбира се, че решихме да го погребем – там на дюните с изглед към морето. Миналата година установихме, че от делфинчетата които бяхме погребали не оставаше и следа след 20-30 дни – вероятно напълно напускаха Земята на път за тяхната си родна планета…

От началото на сезона, вече има над 25 случая на мъртви делфини по цялото ни Черноморие. При по-голямата част от тях причината за смъртта е вследствие удушаване в рибарски мрежи. Само много малка част от умрелите делфинчета достигат до брега в следствие характерните морски течения. Днес беше първият ден на Корал с умерен северен, североизточен вятър – в морето имаше и още трупчета на делфинчета, които не излязоха на брега – усетихме ги по миризмата, докато карахме кайтовете…

През изминалите няколко седмици случаите с умрели делфини в Румъния също се увеличи. Тенденцията и ситуацията за момента е по-плашеща от тази през миналото лято.

Някъде там в морето, в този момент докато четете тези редове, едни алчни рибари бракониери опъват стотици километри мрежи за калкан, други рибари с по-малки мрежи и те заграждат и унищожават всичко, за траленето няма да започвам дори. Делфинчетата са косвена жертва и умрелите са в хиляди, от популация, която за цялото Черно море е едва от около 15-20 000 екземпляра. Контрол или нещо подобно? Напълно липсват. Системи за наблюдение на замърсяванията, гранична полиция, военни, ИАРА, и какво ли още не, на думи и на мъртви души, които са на държавната хранилка и не правят абсолютно нищо.

Положихме делфинчето в гроба му и го погребахме. Там, в дюните... Погребението? Няколко деца, ние, отгоре небето – напред морето… И делфинчето, което вече не беше тук.

И да не си мислите, че с това завърши деня – лъжете се. Пепи каза следобеда, че докато е плувал навътре в морето се е разминал с малко по-голям разложен делфин около метър на дължина… А вечерта направихме още едно погребение на почти разложено делфинче, около 50 см, което излезе привечер в най-южната част на плажа…

Атанас Русев

плаж Корал, 05.07.2016 г.

послепис:... а на следващия ден  06.07.2016 г. отново 3 почти напълно разложени трупа на делфинчета се носеха в морето пред брега...