Бунището наречено Черно море – част IV, юни 2017 г.

Хиляди умрели делфинчета и море, в което се чудим дали това което плува са фекалии, нефт или нещо радиоактивно…

 

Сателитна снимка от Landsat-8  на 7 юни 2017 г - многобройни замърсявания в Черно море (виж по-надолу)

След поредното замърсяване с мазут през м. юни 2017 г. по родното ни Черноморие, реших да анализирам достъпните публични сателитни данни и да  определя, ако е възможно, източникът на това замърсяване. Онова което се разкри обаче, беше нещо много по-стряскащо и е описано в следващите редове... 

 

През лятото и есента на 2013 г. се опитах да проведа като гражданин собствено разследване за едно огромно замърсяване в Черно море с „палмово масло“ (според властите) и разбира се тогава ми стана напълно ясно, че въпреки чудесните системи за сателитен мониторинг и други, с които официалните ни институции разполагат, в морето ни се вършат пълни безчинства, които никога не достигат като информация до нас гражданите. Газим си в мазут по плажа и се къпем в неизвестно какво, което наричат море… Мълчаливо от държавната администрация тогава ми отказаха достъп до системата CleanSeaNet, до която като членове на ЕС, някои правителствени организации имат достъп и от тях зависи на кой ще го предоставят и на кой не. Получих като резултат един единствен email от тогавашния директор на ИАМА (Изпълнителна агенция морска администрация), в който ми пишеше учтиво колко години е бил капитан далечно плаване, как обича морето и как този разлив ще бъде разследван и т.н. и т.н. На следващите ми въпроси за достъп до системата CleanSeaNet така и никога не получих отговор, както и никой, никога не разбра нещо за този разлив.


В началото на лятото тази година, както вече всички научиха, цъфтежа на фитопланктона Coccolithophore - Emiliania huxleyi предизвика ред вълнения след редица красиви сателитни снимки на това явление и всички си помислиха, че красотата му е символ на нещо много хубаво за морето.

 

 

Само че това явление продължава вече почти 2 месеца, и досега вероятно няма подобно събитие с такава интензивност и продължителност. Но това е друга интересна тема, за по-натам – защото и този цъфтеж си има своето обяснение, което най-вероятно не е от най-лицеприятните.

 


В началото на юни 2017 г. получих снимки от наш сподвижник от плажа между Ахелой и Поморие, където всичко беше в мазут, умрели чайки и гларуси, няколко мъртви делфинa …

Видео - замърсяване с мазут Поморие, м. юни 2017 г.

Само няколко дена преди това – в пресата изтече информация за голямо замърсяване с мазут в района на Обзор, където на практика се беше провела напълно тайна бойна операция по почистването му. Отново никой нищо не разбра и не каза, но изглежда това замърсяване се беше придвижило на юг. То продължи няколко дена и в момента който духна вятър от северозапад – замърсяването загадъчно изчезна  от плажа и проблемът беше забравен.
Реших да се поинтересувам отново малко по-задълбочено от този проблем, защото вероятно замърсяването беше отвято навътре в морето и отново никоя отговорна институция не съобщи публично за размера и естеството на това замърсяване.


Преди да продължа ще направя няколко разяснения и ще въведа широко използвани термини, за по-лесно. Ще използвам една дефиниция от един чудесен документ наречен „Национален авариен план за борба с нефтените разливи в Черно море“, където:  

„Нефт” е петрол от всякакъв вид, включително суров нефт мазут, течни горива, смазочни масла, нефтени утайки и отпадъци, пречистени нефтопродукти, които не са вредни съгласно Приложение II на МК MARPOL-73/78 и без да се ограничава общия характер на това определение, се включват веществата, изброени в Допълнение I на Приложение II на тази МК.


Ще се придържам занапред към това определение и ще използвам термина „нефтени разливи“.
Наивно е да си мислим, че тези замърсявания са инцидентни – дори напротив те са добре известна и популярна вредна практика не само в Черно море, а и по целия свят.


В морето замърсяването с нефтени (и други) продукти може да се причини от изпускането на сурови и други нефтени продукти от танкери, офшорни платформи, платформи за сондажи, кладенци, тръбопроводи, както и изпускане на обработени продукти, масла, замърсена вода и др. от всякакъв вид кораби – карго, фериботи, туристически, военни, рибарски и т.н. Замърсяването може да е причинено и от вливането на тези вещества от реки в морето или от непречистени канализационни води и др. То може да е вследствие на инциденти, случайно или напълно преднамерено и нарочно. Трябва да се има предвид, че има и естествено изпускане на газ и др. подобни продукти в Черно море обусловено от геологията.


Ето за пример няколко графики, на които се вижда чудесно същността на тези „явления“, като показаните данни съвсем не са пълната картина на случващото се:


Засечени 1227 нефтени замърсявания за периода 2000 - 2004 г,, чрез анализ на 3125 SAR сателитни изображения от ERS-2 и ENVISAT (източник: JRC, European Commission)

 

 

706 нефтени замърсявания установени от SAR сателитни снимки само от кораби през 2009-2011 г., (източник: Satellite Survey of Inner Seas: Oil Pollution in the Black and Caspian Seas, Marina Mityagina and Olga Lavrova)

В този материал ще разгледаме нефтените продукти, които се изливат в морето при плаването на корабите и транспорта на горива, които заемат най-голям относителен дял - приблизително 45% за Черно море от всички нефтени замърсявания попадащи в Черно море: (36% замърсявания попадащи чрез реките, 9% от атмосферата, 8% естествени находища, 2% добив на нефт в морето, и 45% движение на кораби и транспортиране на горива). (тези данни са от мониторингов анализ на Marina Mityagina и Olga Lavrova, 2016)

Тази група замърсявания най-често касае следното:


-    Изпускане на замърсена вода от двигателите на корабите
-    Изпускане на нефтени продукти след горивния процес (т.н. слъдж (слъч), от англ. „sludge”)
-    Изпускане на нефтени продукти в следствие на измиване на танкове в морето


След разговори с много хора плавали на подобни кораби, се оказа, че почти всеки кораб извършва тези замърсявания в морето, глобите са солени, но контрола – никакъв. Например – до постъпването на мазута в двигателя, с който се задвижва кораба – всичко е чисто и нормално. Но попаднал в двигателя – след това – настъпва пълна драма. Мазут, масла, вода се събират в т.н. сантини (най-ниските отсеци), откъдето след това се събират в специални танкове, за да бъдат изхвърлени на пристанището по специален начин (когато са добри като състав се изкупуват от частни фирми на самото пристанище (което е незаконно, но много печелившо)). В повечето случаи обаче практиката е, докато са на ход корабите просто да пускат помпите и цялата тази мръсотия да се излива в морето. Широка практика по всяко време, почти от всеки. Тонове мръсотия се изливат без никакъв контрол, под „прикритието“ на нощта и далечината от брега… България е страна в редица международни конвенции и споразумения и би трябвало да съблюдава строго това да не се случва… (за всички конвенции и пр. вижте отново в Приложение 1 от „Национален авариен план за борба с нефтените разливи в Черно море“)


Реших да потърся подобни разливи в  Българската част (EEZ и териториални води), чрез напълно публични ресурси, достъпни за всеки един човек и по-специално сателитните данни от 4 сателита: Landsat-7, Landsat-8, Sentinel-1 и Sentinel-2 за началото на м. юни 2017 г.


Определено данните от Sentinel-1 бяха най-подходящи  за  анализ тъй като те дават директна информация  за наличието на подобни разливи и замърсявания. Т.н. SAR (Synthetic Aperture Radar) се използва специализирано за тази цел, благодарение на високата му резолюция и това, че атмосферните условия, облачността и др., както и че слънчевата осветеност, не оказват влияние на регистрирането на данните.  Разбира се, данните от другите сателити са също много интересни за анализ при положение, че разбирате същността на онова, което търсите, защото в повечето случай става въпрос за анализ и комбинация на бандове от мултиспектрални сателитни изображения. Най-добра информация в този случай относно замърсяванията дават т.н. NIR (near-infrared – дължина на вълната - 0.75–1.4 µm) и SWIR (short-wavelength infrared – дължина на вълната - 1.4–3 µm) бандове, както разбира се и чисто „оптичните“ бандове и снимки в зависимост разбира се от резолюцията, облачността и др. фактори, касаещи всеки един анализ.


Без да влизам в детайли за всеки един сателит, неговите характеристики и т.н. ще дам по един или няколко примера за замърсявания с нефтени продукти за илюстрация, открити от мен в тези снимки за м. юни 2017 г. Тези данни публикувам тук за пръв път.


Sentinel-1

 

01    юни 2017 г. – на 192 km източно от Варна, в Българската EEZ (Изключителна икономическа зона)(за кратко BGR EEZ) – разлив на нефтени продукти с големина  14.5 km  x  250 m :


-----------------------------------------------------------

01    юни 2017 г. – на 120 км срещу Шабла, на границата на BGR EEZ и ROM EEZ  - разлив на нефтени продукти с големина 6 km x 50m, както и други подобни в близост, заемащи голяма площ.

 

Landsat-8


07 юни 2017 г. – специален мултиспектрален анализ - многобройни разливи в BGR EEZ и ROM EEZ, обясненията, размерите и др. информация следват в последващите увеличени снимки:

 

1.  64 км източно от Констанца, ROM EEZ, характерен разлив с дължина 23 km x 400 m - наподобява много на цъфтеж на планктон, но ясно си личи изкуствения му характер - посоката на вятъра и в най-източната част - характерен завой на плавателен съд... По морското трасе Констанца-Новоросийск.

 

2. 145 км. източно от Мангалия, ROM EEZ, разлив с големина 8 км х 1 км, наподобява отново на цъфтеж на планктон, но ясно се вижда следата от плавателен съд (в близост до него вероятно друг разлив или планктон, ясно се вижда разликата в контраста):

 

3. 88 км източно от нос Калиакра, BGR EEZ, вероятен разлив с дължина 28 км х 400 м :

 


4. 40 км югоизточно от гр. Варна, типичен нефтен разлив, дължина 21 км х 400 м (в най-широката си част), ясно се вижда плавателния съд и траекторията му, идваща от север, както и малък разлив преди да направи остър завой към пристанището на Варна.

 

5. 117 км източно от Обзор, BGR EEZ, вероятно разлив 11 км х 800 м:

 

6. 177 км източно от гр. Бургас, BGR EEZ, характерен нефтен разлив с големина 68 км х 1.2 км !!! по основното морско трасе Истанбул - Одеса!

 

------------------------------------------------------------

Landsat-7

07 юни 2017 г. – Созопол – Термална снимка – вероятност за разливи, нужно е да се провери допълнително с други данни например с SAR/ASAR сензори на сателити (часът е в UTC):


06 юни 2017 г. – Камчия – комбинирана термална-мултиспектрална снимка, видими са корабчетата и следите, които оставят, вероятност за разлив, нужно е да се провери с други данни дали става дума за разлив на нефтени продукти или др. (други кораби в този момент на тази снимка не оставят подобни следи)(часът е в UTC):

--------------------------------------------

Sentinel-2


12 юни 2017 г., 05:56:01 часа: - NIR анализ – незаконно тралене за бяла мида срещу плажа на Ахтопол

-------------------------------------------------------

По-горе са дадени примери, със сателитни данни които са публични. За разлика от тях, държавните ни институции, агенции и пр., разполагат с най-съвременните средства, включително наземни радарни системи, 24 часов сателитен мониторинг, вкл. SAR/ASAR с висока резолюция, и безброй други подобни данни. Четейки само  „Националният авариен план за борба с нефтените разливи в Черно море“, там се цитират десетки организации и институции с отношение и отговорности към тези проблеми. За съжаление до нас гражданите не достига АБСОЛЮТНО НИЩО като информация. Никой не ни информира дали има някакви разливи, накъде се движат… и от какво са. Вероятно и никой не се интересува от това. Сами разбирате, че това което се вижда на сателитните снимки е само върхът на айсберга. Онова което е отдолу е всъщност БУНИЩЕТО, наречено Черно море. Там всеки ходи и изхвърля боклуци, лови всичко живо дето мърда и дето може да продаде - докрай…Ние се къпем в нещо, което не знаем дали вече е море. Защото сами разбирате – когато няма никакъв контрол – там някъде навътре в морето – замърсяването може да е от всичко – не само от нефтени продукти, а и от нещо друго, много по-опасно и смъртоносно.

Какво може да се направи? Това е въпрос над който трябва да се замислят и да действат най-високо стоящите в управлението на държавата наречена България. Тяхна е отговорността за неработещите държавни институции. Тяхна е отговорността за липсата на какъвто и да е контрол.


Замърсяването на морето ни тече с пълна сила. Унищожаването на живите организми в него също. Причината за всичко това е човекът, който граби този ресурс докрай. Цинизъм е България да е страна по редица конвенции и споразумения, касаещи замърсяванията в морето и в същото време да не се прави абсолютно нищо. Или се прави??? - но то е като всичко в държавата ни – „този да бъде ударен, онзи не“. Само един пример: за м. юни ИАРА е заловила 1 бракониер, който незаконно тралил за бяла мида и иззела 10 кг. миди…В същото време навсякъде по Черноморието десетки лодки тралят непрекъснато - (само за изминалата седмица всеки ден между Ахелой и Поморие над 10 лодки тралят ежедневно, изпратени 3 сигнала до министъра – без никакъв резултат)… Щом няма елементарен контрол на десетки метри от брега, какво остава за десетки километри навътре??? Милиони се дават на тези институции (например: http://iara.government.bg/wp-content/uploads/2017/06/final-info-InBulMar...) точно за контрол и мониторинг – срещу тях какво получаваме??? Хиляди умрели делфинчета и море, в което се чудим дали това което плува са фекалии, нефт или нещо радиоактивно…


Къпете се в морето, докато все още можем. Защото не е далеч времето, когато ще показваме само снимки и никой няма да ни вярва, че някога е можело да се плува в него.

26.06.2017 г.
Атанас Русев,
„Да запазим Корал“


 (Днес получих поредния отказ за достъп до новата система CMS на EMSA (
European Maritime Safety Agency) за специализирани сателитни изображения - била само за правителствени организации... Може лесно да добиете представа държавната ни администрация до какви ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ сателитни данни имат достъп, от този линк ... данни, по които и "комар" може да хванете в морето, камо ли танкер, чиято диря от нефтен разлив е десетки километри... Разбира се - нищо не се изчерпва с този отказ - в небето има много сателити. Проблемът е, че очевидно и там, в онова което наричаме Европа, изобщо не се интересуват как упражняваме контрол в нашата част на Черно море и как спазваме международните конвенции и спогодби.)

Информацията от тази публикация може да бъде публикувана или използвана единствено след писмено съгласие на автора й, Атанас Русев.