Бунището наречено Черно море – част V, юли 2017 г.
В предишния материал по темата, беше представено нагледно как с помощта на публични сателитни данни може да се открият масовите замърсявания, които се извършват в Черно море, в този случай - от кораби. Там са упоменати както видовете подобни замърсявания и техния източник, така и използваните публични сателитни данни.
През този месец юли, произволно избрах 2 дни, за които имаше съвсем скорошни (near real-time) публични данни от сателита Sentinel-1 (сензор SAR, най-подходящи за анализ) и се опитах да установя, отново с публично достъпни средства, морският плавателен съд, който е оставил подобна „следа“ в морето.
Резултат от разследването - виж по-долу
Бързам да отбележа, че анализът който ще прочетете показва вероятности и не може да бъде ползван самостоятелно като твърдо доказателство, без допълнителни данни от други сателити и други данни. Все пак – нагледно е показан вероятен сценарии за разследване на подобни инциденти в морето.
След допълнителна обработка с програмата SNAP на сателитното изображение S1B_IW_GRDH_1SDV_20170713T040432_20170713T040457_006464_00B5D6_3557, направено на 13 юли 2017 г. в 04:04 часа (UTC), от сателита Sentinel-1, го експортирах в средата на ArcGIS за допълнителен анализ. На него си пролича замърсяване с дължина 33 км. и широчина 1 км., случило се на 100 км. източно от н. Емона в Българската Изключителна Икономическа Зона (BGR EEZ).
Мястото на инцидента попада еднозначно в т.н. „Български морски отговорен район за търсене и спасяване” (БМОРТС), който пък от своя страна се явява (съвпада с) район на действие и отговорност на „Национален авариен план за борба с нефтените разливи в Черно море“.
За движението на корабите в тази зона реших да използвам за най-лесно и бързо данните от marinetraffic.com, знаейки че там се съхраняват за публичен достъп траковете на корабите до 3 дни. За повече от 3 дни – т.н. исторически данни – услугата е платена и цената варира според площта, броя на корабите и т.н. (ползвал съм неколкократно досега тази услуга – цени между 100-250 евро, например при изследването за мъртвите делфини).
Характерният рисунък (посока) на замърсяването говореше за кораб, който се беше движил по нестандартен курс – не по установените трасета – с вероятна посока Одеса. Също така – по характера на следата и липсата наблизо на плавателен съд, движещ се в същото направление (на сателитната снимка), можеше да се предположи, че изпускането от кораба се е случило часове преди сателита да заснеме тази площ. Липсата на много силен вятър и течения, бяха съхранили замърсяването и то бе останало видимо на сателитната снимка… Все пак, то се беше разпростряло до ширина 1 км като си личеше много добре посоката на вятъра(морските течения) по това време от снимката.
Тъй като от времето на публикуване на сателитната снимка имаше само няколко часа разлика до времето в което започнах анализа, веднага започнах да изследвам всички кораби в близост и посока Одеса за миналите им траектории (Track в marinetraffic.com). Скоро открих кораб, на който траекторията почти напълно съвпадаше със замърсяването от сателитната снимка.
Друго неудобство за публичния потребител в системата на marinetraffic.com, е че не може просто да си свалите този трак с координати, защото за повече от 5 позиции отново трябва да си платите... (с това целият анализ би се забавил). Този „проблем“ може да бъде избегнат по определен начин ;) и получените данни да конвертирате например в .csv, и след това да поставите в ArcGIS (както и направих). Когато наложих данните – траекторията на кораба и замърсяването от сателитната снимка съвпаднаха почти напълно…
За съжаление точно на мястото на замърсяването, в тази система, имаше регистриран само един сигнал от AIS, който беше от около 4 часа преди времето на направа на сателитната снимка.
Тогава се насочих към възможно най-професионалния софтуер в момента за информация за корабите, техния трафик и др. информация – VT Explorer. Този продукт не е безплатен и изказвам своите огромни благодарности на представителя на продажбите на VT Explorer в България, за светкавичния и професионален съпорт!
Във VT Explorer беше нужно единствено да посоча името на кораба и веднага получих двуседмичната история на неговото движение с координати и всички други данни.
Отново сложих тези данни в ArcGIS среда и този път съвпадението на траекторията на кораба и замърсяването от сателитната снимка беше пълно.
Погледнато по-отблизо ясно си личеше изместването на замърсяването с времето – корабът беше минал около 4 часа преди сателитът да „заснеме“ снимката… И вероятно по това време е имало слаб вятър (течение) от посока SE.
Най-вероятния виновник за това замърсяване беше определен. Дали обаче това е този или е друг кораб – най-вероятно властите и институциите отговорни у нас за подобни инциденти, трябва да си свършат работата и да дадат отговор.
Какво се случи по-натам? Поредният фарс – 6 дни по-късно. Когато по медиите, министърът на туризма Ангелкова, гордо съобщи на всеослушание, че мазутът излязъл на плажа в Синеморец, по данни на „Морска администрация“, е от СТАР разлив извън териториални води и извън водите на България… Последните 3 дни преди това имаше силни ветрове от N, NE и Е – напълно достатъчни да донесат гореописания разлив за около 5 денонощия (2 от които с напълно спокойно море) - на 125 км. на SW, където се намира плажа на Синеморец. В момента най-вероятно са задължили концесионера на бреговата ивица да изчисти замърсяването с мазут на плажа – за която дейност има ред институции, които очевидно не са си изпълнили задълженията, от засичането на замърсяването до неговото отстраняване. Защото то е факт и е стигнало до брега. И изобщо не е вярно, че дори замърсяването да не е извършено в Български води, тези институции да нямат право да го разследват и т.н. …
Това за жалост е тъжната реалност у нас – отговорности и задължения, за които държавните институции нехаят. Като преки потърпевши от това бездействие са природата и туристите - последните просто напълно ще изчезнат, когато морето се превърне в мазут. А природата???
И за да не мислите, че това са инциденти, които се случват рядко – напротив - ето още един пример, от предишния ден 12 юли 2017 г. - разлив с дължина 40 км. и ширина около 400 м., на 70 км източно от турското крайбрежие в непосредствена близост до границата с България.
За съжаление, опитите ми да установя причинителя завършиха с неуспех и най-вероятно този плавателен съд е влязъл в България, а преди това на турска територия е изхвърлил тази „следа“. Бяха минали повече от 24 часа от замърсяването преди да започна да търся данните. За няколко дни с VT Explorer претърсих старателно траковете по това време на всички кораби с дестинация Бургас, Варна, Констанца, Одеса, Истанбул и не открих съвпадения… Възможно е този кораб просто да не е активирал AIS идентификацията си (малко вероятно). И все пак е възможно за този сегмент от морето и за тези няколко часа от 12 юли да поръчам, отново като гражданин, исторически данни за трафика на корабите и тогава да определя със сигурност… Имайте предвид, че в този материал съм използвал данните само от един сателит - в случая Sentinel-1, който за 12 и 13 юли е заснел само по веднъж части от Черно море и все пак на всяка снимка виждаме разливи със замърсявания...
Докато по медиите управляващите ни облъчват с пълни небивалици и лъжи за онова, което се случва по Черноморието ни – замърсяванията и унищожаването на природата ни, продължават с пълна сила. Докога???
Атанас Русев
20.07.2017 г.
Информацията от тази публикация може да бъде публикувана или използвана единствено след писмено съгласие на автора й, Атанас Русев.
Предишни материали по темата:
Бунището наречено Черно море – част IV, юни 2017 г.
Бунището наречено Черно Море - част III
Черно море се превърна и в бунище за химикалите - II част
Заедно с фекалите, Черно море се превърна и в бунище за химикалите! - I част
- 25369 reads