• user warning: Can't create/write to file '/var/tmp/#sql_37b2_1.MAI' (Errcode: 28 "No space left on device") query: SELECT t.*,v.weight AS v_weight_unused FROM term_node r INNER JOIN term_data t ON r.tid = t.tid INNER JOIN vocabulary v ON t.vid = v.vid WHERE r.vid = 436 ORDER BY v.weight, t.weight, t.name in /home/koral/modules/taxonomy/taxonomy.module on line 640.
  • user warning: Can't create/write to file '/var/tmp/#sql_37b2_1.MAI' (Errcode: 28 "No space left on device") query: SELECT DISTINCT b.* FROM blocks b LEFT JOIN blocks_roles r ON b.module = r.module AND b.delta = r.delta WHERE b.theme = 'acquia_marina' AND b.status = 1 AND (r.rid IN (1) OR r.rid IS NULL) ORDER BY b.region, b.weight, b.module in /home/koral/modules/block/block.module on line 460.

РАЗСЛЕДВАНЕТО НА СМЪРТТА НА ЕДИН ДЕЛФИН

В материала има използвани реални кадри и текст, които могат да се сторят на някой ужасяващи. Но те са реалност и са част от живота и смъртта на делфините. Единствено знанието и непрекъснатите действия, могат да ни помогнат в борбата за тяхното оцеляване.

 

Връщам се сега към тази история, случила се през лятото на 2016 година, защото всяка година по Черноморието ни има по няколко случая с делфини, които излизат на брега, сякаш търсят помощ и разбира се хората им помагат, вкарват ги в морето, но те отново и отново се връщат, и само часове след това, умират. Сега отново се случи същото на Созопол и въпреки усилията на хората там, които са връщали делфина три пъти в морето, е умрял в рамките на 20 минути.

Началото на историята, която ще разкажа е добре описана тук. Сега следва продължението и разследването на причините за смъртта.

Бях обещал, че ще взема умрелия делфин от фризера в Ахтопол възможно най-скоро. (цялата държава в лицето на МОСВ още не си беше закупила фризер, въпреки всички едногодишни намерения и делфина седеше във фризера на един рибар в Ахтопол…). Така един ден отидох до Ахтопол, сложих трупа на замразения делфин в колата си (нарушение на закона, ако нямаш разрешителното, което имах) и го преместих във фризера на един приятел в Лозенец. Сега трябваше по най-бързия начин да дойде моят приятел и експерт по делфините Разван Попеску, с който провеждахме нашето разследване за смъртта на хилядите бебета делфинчета през последните години. Разван имаше зад гърба си над 1500 некропсии на делфини и само като видя снимките, които му изпратих каза, че е 100% сигурен какво ще открие, защото му се беше случвало вече десетки пъти. Разбира се тогава още и не предполагах колко нови неща за живота и смъртта на делфините ще науча…

Разван пристигна почти веднага с част от екипа си и тъй като в момента от Дойче Веле правеха филм за мъртвите делфини, те също бяха поканени да заснемат некропсията на този делфин. Ние нямахме наша си лаборатория, да не говорим за цялата ни скапана държава изобщо, която имаше още по-малко неща и от нас, за това оставих на Разван да избере мястото, което смята че ще е най-удобно. Той не се поколеба нито за минута и избра дюните на Корал, още повече че заедно с него през последните години там бяхме извършили поне 20 некропсии… Разбира се аз само наблюдавах, а той ми показваше всякакви детайли и ме учеше на всичко – например веднъж ми показа нещо покъртително, което остави трайна следа в съзнанието ми: майчиното мляко в стомаха на едно бебе делфинче, което очевидно се беше удавило веднага след това в бракониерските мрежи за калкан…

Сутринта на 26 август 2016 г. взехме с Разван делфина от фризера и го оставихме да се размразява. Стана следобед. Разван събра целият екип и заедно тръгнахме към дюните на Корал. С нас беше и снимачния екип на Дойче Веле. Некропсията щеше да бъде заснета от няколко професионални камери и всички данни и проби щяха да бъдат взети, описани и заснети.

Избрахме подходящо място, Разван се приготви и започна. Докато действаше, обясняваше подробно всяко едно действие. Започна като каза:

-         - Вижте колко е измършавяло тялото на делфина, вероятно е загубил поне половината си тегло. Което означава че не се е хранил поне 15-20 дни. Аз знам със сигурност причината за това и сега ще ви я покажа. Поведението на делфина преди да умре, за което разказаха хората, ми е до болка познато. Досега съм имал десетки такива случаи и всички са аналогични. Но да отбележа, че това което ще видите, е причина за смъртта вероятно при по-малко от 1% при делфините в Черно море.

 

Разван направи първите срезове по тялото на делфина, точно и премерено като човек, който е правил това хиляди пъти. Той действаше систематично и хладнокръвно. Стоях до него и гледах този ужас, и в същото време се опитвах да попия всяка дума, която изричаше.

Показа ми подкожната мазнина на делфина и каза, че е изключително изтъняла. Отново, защото не се е хранил дни наред.

Разван продължи с некропсията и не след дълго ми каза:

- Сега приятелю ще ти покажа причината за смъртта на този делфин.

С пинсетите бръкна някъде под окото на делфина, в областта на ухото и  извади нещо:

-         - Това са паразити от вида Stenurus minor, които се размножават и развиват във вътрешното ухо на делфина, а понякога и в средното. Те в един момент започват да пречат напълно на цялата нервна система на делфина. Той губи сетивата си почти изцяло и е като сляп и глух под водата. В същото време той трябва да се храни, и започва да се рови по дъното, да се дере по скалите, защото няма никакви сетива. Яде всичко на което попадне слепешком – например виж червата са му пълни с водорасли!

 

Разван продължаваше да вади паразити от ухото на делфина и те бяха стотици и хиляди на брой! Какъв ужас!

Разван продължи:

-         - И ти си мислиш, че той е умрял от това, но не е вярно. Този делфин е умрял от хипотермия. Той е замръзнал в топлото море, което е  25 градуса, защото вече е нямало какво да го топли. Подкожната му мазнина е изтъняла повече от двойно и вече не е имало нищо, което да го защити от „студа“.

 

Представих си каква агония е било за този делфин да живее и секунда повече. Разбрах защо се е връщал отново и отново към сушата – единствено за да сложи край на мъките си.

Разван продължи с некропсията, изследва всеки орган и взе проби. Екипът му помагаше… Той обясняваше всяко едно свое действие и наблюдение.

Накрая Разван каза:

-         - Ето така изглежда един делфин умрял от естествена смърт. Подобни случай има в Румъния всяка година – по няколко. Това са много малък процент от умиращите делфини изобщо. Сам видя колко се различава този делфин от всички онези, които изследвахме и за които сме сигурни 99% че са жертва на бракониерските дънни мрежи за калкан. Хилядите километри бракониерски мрежи за калкан опънати много навътре в морето са най-големия бич за делфините в Черно море.  Косвена жертва стават бебетата делфинчета, защото разбираш ли, те са точно като човешките малки бебета – много игриви и палави, опитват се всичко да проучат, докоснат и усетят … и точно така докосват мрежите, в които се заплитат и за няколко минути се удавят в тях… А майките им седят до тях, наблюдават и осъзнават напълно смъртта на собствените си бебета, която се разиграва пред очите им, без да могат да направят абсолютно нищо.

Некропсията свърши, Разван и екипът му прибраха пробите, почистиха всичко и отидохме на плажа.

Смрачаваше се. Погледнахме към морето. На външен вид прекрасно и красиво, но на практика, една свирепа арена на човешката лакомия, безпардонност, цинизъм и изродщина, с която човека непрекъснато граби и руши този  свят, оцелял милиарди години до наши дни. Милиарди години на фона на една миниатюрна частица от време, в която някакви откровени изроди избиват живота в морето, заради едни хартиени знаци, а други подобни ги покровителстват от бюрата и луксозните си ЧЕРНИ джипове, докато нищо не остане. Следва водата и въздуха.

Знаехме отлично, че и следващата година, хиляди бебета делфинчета ще намерят смъртта си в хилядите километри бракониерски мрежи за калкан. Знаехме отлично, че едно подобно бракониерско „катерче“ боравеше с около 100 – 120 км мрежи за калкан. Те бяха многобройни. Понякога на над 130 километра от брега. Срещу бреговете на България, Румъния и Украйна всичко беше опасано със стотици километри мрежи. Знаехме отлично, че катерите са специализирани и бързо движещи се.

Знаехме отлично, че в България, премиера единствено и само ни излъга, че ще вземе мерки.

Нищо не се случи от тогава, а изминаха цели три години.

Три години на убийства на хиляди бебета делфинчета. И калкан на корем. А за контролните институции – по 2 лева от килограм калкан? За онези от наблюдателните центрове – малко кеш?

Вече се беше почти стъмнило. Две лодки навлизаха току-що към плажа, за да тралят незаконно за бяла мида. На Ахтопол бяха 12. На една от тях беше редника от Гранична полиция, на който току-що му беше свършила смяната на граничния катер. Всичко, що имаше мотор по морето, нощно време тралеше незаконно за бяла мида. Всеки ден, всеки час, дори и днес – години след това.

Редникът звучно се изплю във водата и пусна трала.


16 август 2019 г.

 

Атанас Русев

За делфините

Да запазим Корал